Епохата на „Просвещението“ е известна не само със Емануел Кант и Жан-Жак Русо. „Просвещението“ е тясно свързано с едно от значимите исторически събития „Френската Революция“.
Успоредно с идеите на „Просвещението“ се развиват и други две литературни движения, които имат голям принос в немската литература, едно от тези движения е „Empfindsamkeit“
„Empfindsamkeit ist sonach die Fähigkeit, leicht zu sanften Empfindungen gerührt zu werden.“ (Deutsches Wörterbuch, 1776)
„Чувствителността е способността да даваме воля на чувствата си.“ (Deutsches Wörterbuch, 1776)
Empfindsamkeit:
- Период: (1740-1790)
- Класификация: паралелно с „Sturm und Drang“.
- Събития: Френската Революция.
- Характеристики: емоционалност, набожност, връзка с природата.
- литература: целите на литературата е да разчуства и развълнува читателите.
- Представители: Фридрих Готлиб Клопщок, Матиас Клаудиус, Лудвиг Хайнрих Хьолти
1. Empfindsamkeit: Характеристики
„Empfindsamkeit“/ чувствителност /, подобно на литературното движение „Sturm und Drang“ се развиват в резултат на епохата на „Просвещението“. В Германия литературното движение обхваща периода (1740 – 1790) то е познато на читателите си с изразяването на чувствата емоциите.
Терминът Empfindsamkeit е въведен от немският поет Готхолд Ефраил Лесинг, той предлага на немският поет Йохан Кристоф Боде да преведе романа „A Sentimental Journey through France and Italy“, като „Sentimental“ в ония времена е неологизъм (неологизъм от гръцки език νεολογισμός, от νέος – нов и λόγος –дума т.е. новословие, новодумие в езикознанието е дума, която се появила в езика и е приета да се употребява само в научните среди ) с други думи казано, до тогава не е съществувал такъв терми в немският език. През този период „Empfindsamkeit“ се утвърждава като дума в немският език, която се използва в речта и следствие на това се смята за име на литературното движение.
2. История
Литературните епохи не се развиват независимо една от друга, те си влияят една на друга: през XVIII век Просвещението(1720-1790 г.) е доминираща епоха. От 1765 г. движението „Sturm und Drang“ се противопоставя на идеите на „Просвещението“, преди „Ваймарският Класицизъм“ да ги приеме. Идеите на „Просвещението“ 1786 до 1831 г. на свой ред са отхвърлени от „Романтизма“ след 1795 г.
Литературното движение „Empfindsamkeit“ се развива успоредно с литературното движение „Sturm und Drang“, но двете движения може да се определят като две противоположности.
Докато „Sturm und Drang“ се противопоставя „Просвещението“ то „Empfindsamkeit“ е ориентирана и както към „Просвещението“ , так и към „Sturm und Drang“ .
„Мирогледът на „Просвещението“
„Empfindsamkeit“ и „Просвещението “ се дължат на едни и същи социални и исторически събития: религиозни и граждански войни, които разкъсват Германия на над 300 суверенни държави. Идеята за прогрес поставя под съмнение абсолютизма и аристокрацията, призивите за равенство стават все по-натрапчиви.
Според идеите на „Просвещението “ хората трябвало да използват своя разум и интелект, за да извоюват правото си на еманципация, граждански права, образование. Най-висшият идеал на „Просвещението “ е разумът.
арактеристики на „Empfindsamkeit“
Името на движението разкрива какво е чувствителност: „Empfindsamkeit“ акцентира върху чувствата и ги идеализира, но това не я прави противника на „Просвещението “ , а по скоро „Empfindsamkeit“ идеализира чувствата. Основни характеристики на „Empfindsamkeit“ са: набожността, благочестието и връзката с природата.
Акцентът върху чувствата :
Преживяването на различни чувствата е характеристика на сантименталността, която се изразява в чувствителност. Характерни са също така и сантименталните възгледи за света, които са подхранвани от чувствата и емоциите.
За средните класи и образованите хора, оттеглянето в собствените им светове е било бягство от социално и политическо подтисничество, начин да се изолират и защитят, като си създадат един свят пълен със прекрасни чувства и емоции. Представата им за вътрешно „аз“ била много важна за представителите на това литературно движение, чувствата били критерии за действията на личността. Според движението чувствата не бива се крият. Характерни мотиви са: наслада от живота; приятелство; емоция на благодатта и добродетелта.
Типични чувства на „Empfindsamkeit“ :
- Приятелство
- Любов към ближния
- Любов към братя и сестрите
- Любов към природата
- Тъга и скръб
Както може да се види, кои чувства се издигат като идеали, тези чувства се основават на сантименталност. Ако се загледаме ще видим, че негативните емоции, като гняв, ярост, или похот не са сред идеалите на „Empfindsamkeit“
Благочестивост:
Благочестието е един от важените аспекти на „Empfindsamkeit“, защото литературното движение е повлияно от религиозното движение „Пиетизъм“ (Пиетизъм (на немски: Pietismus; от лат. Pietas – „благочестие“) е най-важното реформаторско движение в немското протестантство след реформацията, което е възникнало в Германия в края на17 век.
Немския термин „Pietismus“ (пиетизъм) е съставна дума от латински, френски и гръцки език. Към френската дума piété, която от своя страна е образувана от акузатива pietatem на латинската дума pietas („чувство на задълженост“), се добавя полатинченото гръцко окончание „-ismós“, което изразява интензивни вътрешни позиции или прекалени идеологии. В началото думата е служела за подигравателно обозначение за „набожност“. Като положително самоописание (на професора по поезия от Лайпциг Joachim Feller) означава стремеж към интензивно и дълбоко благочестие и набожност.
Пиетизмът е библейско движение на миряни за освещаване (на немски Heiligungsbewegung). Той подчертава субективната страна на вярата, но се развива в една силна мисионска и социална посока. В практиката на пиетизма домашните групи за общо изучаване на „Библията“ с молитва имат по-голямо значение от богослуженията.
Пиетизмът изповядва в много от своите течения безпогрешността на Библията (в по-лека форма: липса на противоречия в Библията) или достатъчността на Святото Писание по отношение на спасението. В резултат се появява консервативната теология.) Пиетизмът е религиозно движение, което е насочено срещу догмите на Католическата Църква. Пиетизма се придържа твърдо към своите възгледи и доктрини и отхвърля прогресивното мислене по онова време.
Според Пиетизмът хората трябва да намерят пътят към Бог, а не да следват ученията на Библията. Питеистите се фокусират върху личното емоционално Благочестие.
Връзка с природата
Empfindsamkeit акцентира върху субективните чувства. Природата е място, което дава възможност на човек да остане сам със себе си, да се обърне към себе си. Природата събужда сантиментални чувства у човека, които привържениците на „Empfindsamkeit “ издигат в култ. Пример за това са стиховете „Abendlied“ на /Matthias Claudius / Матиас Клаудиус от 1779 г. в тези стихове се описва гората през нощта. Тази песен е позната още като „Der Mond ist aufgegangen“
Der Mond ist aufgegangen (Abendlied)
Der Mond ist aufgegangen,
die goldnen Sternlein prangen
am Himmel hell und klar;
der Wald steht schwarz und schweiget,
und aus den Wiesen steiget der weiße Nebel wunderbar.
Wie ist die Welt so stille
und in der Dämmrung Hülle
so traulich und so hold
als eine stille Kammer, wo ihr des Tages Jammer
verschlafen und vergessen sollt.
Seht ihr den Mond dort stehen?
Er ist nur halb zu sehen
und ist doch rund und schön.
So sind wohl manche Sachen, die wir getrost belachen,
weil unsre Augen sie nicht sehn.
Wir stolze Menschenkinder
sind eitel arme Sünder
und wissen gar nicht viel;
wir spinnen Luftgespinste und suchen viele Künste
und kommen weiter von dem Ziel.
Gott, laß dein Heil uns schauen,
auf nichts Vergänglichs bauen,
nicht Eitelkeit uns freun;
laß uns einfältig werden
und vor dir hier auf Erden
wie Kinder fromm und fröhlich sein.
Wollst endlich sonder Grämen
aus dieser Welt uns nehmen
durch einen sanften Tod;
und wenn du uns genommen,
laß uns in Himmel kommen,
du unser Herr und unser Gott.
So legt euch denn, ihr Brüder,
in Gottes Namen nieder;
kalt ist der Abendhauch.
Verschon uns, Gott, mit Strafen
und lass uns ruhig schlafen
und unsern kranken Nachbar auch.
Кое Различава „Empfindsamkeit“ от „Просвещението“ и „Sturm und Drang“
– Sturm und Drang е движение, което се противопоставя на на идеалите на Просвещението. Това може да се забележи в много от произведенията писани в периода на литературното движение.
– Empfindsamkeit за разлика от Sturm und Drang не протестира срещу идеалите на Просвещението, а добавя чувства към ирационалните идеи на Просвещението. Според Empfindsamkeit чувствата не са недостатък.
Sturm und Drang с бунтарските си възгледи, засилва емоционалността,а Empfindsamkeit идеализира чувствата.
|
Просвещение (1720-1800) |
Empfindsamkeit (1740-1790) |
Sturm und Drang (1765-1790) |
|
1.Разумът като идеал 2.Равни права 3.Интелектуална еманци-пация 4.Рационализъм 5.Природни науки |
1. Изразяване на чувствата 2. Чувството не е недостатък 3. Сантиментален и без-грижен Пиетет 4. Връзката с природата не противодействие на Просвещението, а допълнение |
1. Идеализирането на емоциите 2. Култ към гения 3. Критика на феодализма 4. Противодействие на идеалите на Просвещението |
Литература
Авторите писали в периода на литературното движение„Empfindsamkeit“ са млади учени от средната класа . Текстовете, които пишат са известни(характерни) със своя ентусиазъм. За да успеят да изразят чувствата си в произведенията, те използват различни литературни форми. Целта им е да развълнуват аудиторията.
Лирика
Чрез литературният жанр лирика могат, да се изразят чувства и емоции, в стихотворенията могат да се използват различни думи, ударения и да се акцентира върху определени думи, които да предадат чувства на стихотворението. В лирическите произведения са използвани метрична схема (Метричната схема е характерна за античната поезия и е свързана със особеностите на Старогръцката литература и латинският език, които са имали дълги и кратки гласни.) и римувана схема. За да изразят чувствата си поетите са използвали следните стихотворни форми: оди, химни, елегии идилии(Идилията(отстарогръцки език: εἰδύλλια, малка картина) е кратка поема, описваща прост и непринуден живот, написана в стила на кратките пасторални поеми от Теокрит-„Идилии“. ), всички форми на поезията,чрез които може да се изрази радост и веселие, като фокусът е върху чувствата. Често срещани срещани са в стихотворенията възклицания и междуметия, които засилват лиричното и акцентират върху чувствата. Една от най-известните поеми на литературното движение Empfindsamkeit е „Messias“ на Friedrich Gottlieb Klopstock. Заради своята конструкция оказва голямо влияние върху съвременните произведения и техните автори.
Епос
В литературният жанр епос доминират епистоларни романи, пътеписи, описани случки от живота, тъй като така може човек, чрез думи да опише своите чувства.
Едно от най значимите произведения на литературното движение „Sturm und Drang“ е произведението на Гьоте „Страданията на младия Вертер“, но на чувствата, които изпитва главният герой Вертер отговаря на идеите на литературното движение „Empfindsamkeit“.
Драма
Драматичното в„Empfindsamkeit“ бива изместено от комичното движение, чрез сълзливи комедии и пиеси, които са имали за цел да развълнуват публиката, буржоазната трагедия също добива голяма популярност.
Известни драматурзи:
Аугуст фон Коцебуе
Аугуст Вилхелм Ифланд.
Автори