Тя се сепна. Беше два и половина. Защо съм будна, замисли се тя. А, да ! Сякаш се чу шум от кухнята. Тя се ослуша. Бе пълна тишина. Когато прокара ръката си по леглото усети че там няма никой. Тази липса правеше тишината особена, липсваше и дишането му. Тя се надигна от леглото и се насочи към кухнята като се стараеше да не вдига шум. Часът беше два и половина през нощта. Тя видя бяла сянка до кухненският шкаф. Светна лампата и двамата се озоваха един срещу друг по нощници. На масата имаше чиния.. Тя забеляза, че той си е отрязал филия хляб. Ножът бе до чинията. Върху покривката имаше разпилени трохи. Всяка вечер тя изтръскваше покривката преди да си легнат. Но сега върху нея имаше трохи. Тя почувства как студът от плочките се движи нагоре по тяло и. Извърна поглед. „Мислех, че нещо се бе случило тук“, каза той и погледа му се плъзна по постените на стаята.
Да, и аз чух нещо, каза тя. Видя и се много стар облечен в нощница. Той бе на шестдесет и три години. През деня и се виждаше по-млад. По нощница ми се вижда доста стара, помисли си той. Заради косата е. Жените винаги косата ги състарява.
„Трябваше да си обуеш нещо. Ще настинеш на студените плочки“
Тя не вдигна поглед, защото не можеше да понесе лъжата му. След тридесет и девет години брак все още я лъже .
„Мислех, че има нещо“повтори той и заби поглед в единият ъгъл на стаята, „чух нещо. Помислих, че има нещо“
„И аз чух нещо. Но сигурно е нищо“
Тя вдигна чинията от масата и почисти трохите.
Приближи се до него:„Ела. Сигурно е от вън. Лягай си. Ще настинеш.“
Той погледна през прозореца. „Да сигурно е така. Помислих си, че нещо се става тука.“
Тя се пресегна към ключа на лампата. Трябва да угася лампата иначе ще трябва да погледна какво има на масата, помисли си тя. Не няма да гледам. „Хайде идвай“, каза тя и изгаси лампата, „сигурно е от вън. Улуците винаги се удрят в стената, когато има вятър. Винаги е така“
Двамата минаха през тъмният коридор. Босите им крака шляпаха по пода. „Има вятър нали“, рече той. „Цяла нощ има вятър“Когато си легнаха в леглото тя каза: „Цяла нощ има вятър. Сигурно е улукът“
„Помислих, че е нещо в кухнята. Сигурно е бил улукът“. Той изрече тези думи сякаш в просъница. Тя го познаваше, когато я лъже. „Студено е“, каза тя съвсем тихо прозявайки се, „ще се мушна под юргана. Лека нощ.“
„Лека нощ“,и отвърна той, като добави „студено е, много е студено.“
Настъпи тишина.
По-късно тя чу, че той е в кухнята . Дишането и бе равномерно, за да не забележи, че е будна. Дъвченето му бе тихо, а тя заспиваше бавно.
Следващата вечер когато той се прибра тя му подаде четири филии хляб. Обикновено той ядеше по три.
„ Можеш да изядеш и четирите“, каза тя и се отдалечи от лампата. „Не мога да ям хляб. Изяж още една филия.“Тя видя как се наведе над чинията.
Не вдигна поглед. Стана и жал.
„Не може да има само две филии за теб“, каза той с поглед забит в чинията.
„Може, Може, вечер не мога да ям много хляб. Яж. Яж.“
След няколко минути тя седна на масата под лампата.
Влфганг Борхерт https://mondamo.de/alt/borchert.htm
Анализ на немският текст на разказа:
Разказът „Хляб“ „Das Brot“ На Волфганг Борхерт е един от шедьоврите на „Trümmerliteratur“ (Литература на отломките). Един битов инцидент се превръща в дълбока човешка драма. Драма в която присъства „Гладът“ като главен герои.
Срещата през нощта в кухнята: срещата през нощта между мъжът и жената е момент на уязвимост. Героите стоят по нощници един срещу друг лишени от нормалният си образ през деня. Те се виждат такива каквито са: остарели, изтощени и гладни. Тишината не е липса на звук а пространство в , което се крие истината за недоимъка и глада след войната.
Лъжите и премълчаните истини: мъжът лъже жена си, че ечул нещо, но всъщност краде хляб. Този момент е централен тя идва и вижда филията и трохите върху покривката, и поддържа лъжата му, за му спести срамът от слабостта му.
Улука: Когато жената му обяснява шума с тракането на улука тя създава параван и за двамата. Този шум, който не съществува е мълчаливо споразумение. Те трябва да продължат напред въпреки всички трудности.
Обрат: Когато той се прибира на следващата вечер жената му дава една от своите филии хляб. С оправданието, че вечер не може да яде много хляб. Това е акт на саможертва от страна на жената. Жертва за другият човек.
1. Значение: Върховна саможертва и любов. Тя превръща кражбата му от предната вечер в подарък. По този начин тя възстановява достойнството му, което той губи.
2. Символика: Хлябът е символ на споделеното страдание и човечност, която оцелява сред руините на войната.
В края на разказът жената сяда под лампата едва, след като мъжът е започнал да се храни.
Лампата символизира истината. А тя е намерила начин да се справи чрез доброта.
Лингвистичен анализ:
1. Паратаксис: Отношения на две изречения, при което не съществува подчинение едно на друго.
Борхерт използва кратки прости изречения, които не са свързани от сложни съюзи.
Например:“ Dann war es still“ ,“Es war halb drei“, „In der Küche“
Ефекта, който постига е напрежение сякаш героите нямат сили да изрекат думите от умора, глад, изтощение.
2. Езиков пуризъм и оголване на думите:
Езиков Пуризъм : представлява стремеж към опазване чистотата на даден език идва от френски / pur – чист/. Пуризмът е стремеж към чистота на на езика като ограничава чуждите думи или заемките, чужди граматически конструкции или жаргон. Това е съзнателна дейност по почистване на езика водена от патриотични или националистически чувства.
Оголване на думите: метафоричен израз, който означава премахване на всичко излишно от речта.
След нацистката пропаганда авторите искат да изчистят езика от патоса.
Използват се съществителни Brot, Teller, Messer, Fliesen. Няма сложни епитети. Това прави думите значими.
3. Повторението като стилистично средство:
Повтореният показват несигурността на героите.
Например: draußen вън или фразата „Ich dachte, hier wäre was“– „Мислех, че има нещо“ се повтарят многократно.
Ефект: Това подчертава отчаянието на мъжа да прикрие лъжата си, докато жената му помага и запазва достойнството му.
4. Употреба на модални частици:
Фразите „Komm man“ и „lass man“ са типични северно-германски диалектни форми на „Komm mal“ и „Iss mal“
Лингвистичен нюанс:
Частицата „man“смекчава императива. Тя придава на заповедта звучене на молба или грижа. На български най-лесно се постига с „де“ или „хайде“
5. Контрастът между „Ich“ и „Er/ Sie“:
В началото на разказа има дистанция между героите. Мъжът е смутен, че e заловен на местопрестъплението. Напред в историята се появява „лъжата за улука“, тaкa езиковата дистанция се скъсява между героите, което преминава в края на разказа в споделяне и акт на саможертва от страна на жената.
Граматическа конструкция на разказа:
1. Глаголно време:
Präteritum ( Минало повествователно време)
функция: това глаголно време създава дистанция и обективност. То превръща случилото се в факт.
Изключение: в момента когато героят лъже се появява Konjuktiv ΙΙ (Ich dachte, hier wäre was – – мислех, че тук имало нещо / би могло да има). Това показва несигурност и разминаване с действителността.
2. Синтаксис: Паратаксис и елипси (накъсани изречения):
видове изречения: Вместо сложни изречения с много подчинени връзки Борхерт използва поредица от прости изречения.
Пример: „Nachts. Um halb drei. In der Küche“ – това не са цели изречения, а фрагменти от изречения, които се наричат елипси.
Ефект: Това показва шока на човека,изтощението, имитира дишане.
Създава едни ефект, който героите сякаш оживяват пред читателя, това се нарича кинематокграфичен ефект, сякаш камерата показва отделни детайли. (часът, нощта, кухнята).
3. Липса на прилагателни:
Ако разгледаме внимателно текста ще забележим, че прилагателни липсват или са използвани такива, които създават мрачена атмосфера.
Защо? В Trümmerliteratur прилагателните се смятат за „украса“, а след военният период няма нужда от украса. Светът е мрачен, хората изживяват трагедията на един разрушен свят. В разказа са използвани прилагателни, които описват физическо състояние: kalt (студен), dunkel (тъмен), weiß (бял), nackt (гол).
Резултат: текстът звучи гладно – както се чувстват героите в разказа.
4. Словоред:
Борхерт поставя обстоятелствените пояснения на първо място:
Например: „Nach viele Minuten hörte sie ….“ или „In der Küche trafen sie sich“
Цел: Набляга се върху времето и мястото. Обстоятелствата /гладът, нощта/ са по-силни от самият човек.
5. Повтарящи се граматични структури (Паралелизъм):
„Sie sah …“, „Sie hörte“, „Sie fühlte“
Този паралелизъм придава на разказа ритъм на зацикляне, ритъм на молитва. Героите са заклещени в своя свят и не могат да се измъкнат от него.
Обобщение:
Борхерт не използва декоративна граматика, а функционална.
Тя отразява бедността, гладът, нищетата, недоимъкът.
Гладът е не само в стомасите на хората, но и в душите им.
Езикът е като героите, които стоят боси на студените плочки.
https://mondamo.de/alt/borchert.htm