Имало едно време един царски син, който бил вечно замислен един ден излязъл да се разходи извън замъка на баща си и минал покрай една ливада. Вдигнал глава към небето и въздъхнал: „колко ли добър трябва да бъде човек, за да отиде на небето !“ Когато погледнал напред през нивите в далечината царският син видя беден старец, да върви по прашният път, когато стареца дойде близко до го той го попита: „Как мога да ида на небето ?“ Старецът му отговори „чрез смирение“.
Облечи скромните ми одежди, скитай по света седем години опознай живота в нищета: ако си гладен проси и добри хора ще ти дадат парче хляб и чаша вода, така ще се доближиш до небето. Царският син приел, дал скъпите си одежди на стареца, взел със себе си малко храна и вода, помоли Господ един ден да го прибере при себе си си тръгнал по света. Живял седем години в нищета. Когато изминали седемте години, той решил да се върне в замъка на своя баща, но там отдавна бил забравен. Казал на слугите : „ уведомите родителите ми, че съм се върнал“ слугите не му повярвали, започнали да му се подиграват. Тогава помолил да идат при братята му: „идете и кажете на братята ми, че искам да ги видя “ един от слугите влезе при синовете на царя и им каза, че брат им иска да ги види, но и братята му не повярваха, че е жив, дори нехаеха за своя брат. Тогава царският син реши да напише писмо на царицата и, като разкаже премеждията си без да спомене, за себе си. На царицата и дожаля и му позволи да остане под стълбите, като заповяда на двама слуги да му носят храна и вода всеки ден.
Единият слуга не беше добър човек и се запита: „защо му е на просяк храна ?“ храната, която беше за просяка той пазеше за себе си или я даваше на кучетата, а на него му носеше само купа вода; другият слуга беше милостив и му носеше това, което му беше заръчала царицата. Храната, която получаваше от единия слуга не беше много, но му стигаше за известно време; просяка прояви търпение, но силите му го напускаха, гладът и жаждата го мъчеха. И така измъчван от глад и жажда той реши да приеме светото причастие. Как се случи всичко никой не разбра, но по време на литургията изведнъж всички камбани огласиха града, сякаш невидима сила ги раздвижи. Когато литургията приключи свещеника отиде под стълбите при просяка, за да му даде причастие, но беше късно той вече бе на небето, беше склопил очи и безжизненото му тяло лежеше под стълбите в едната му ръка имаше роза, а в другата лилия до него на земята лежеше лист хартия. На листа бе написана историята му. Когато го погребаха, на гроба му поникнаха рози и лилии.