Роматизъм

Романтизмът е епоха създадена в Европа и Америка в края на XVIII в. до средата на XIX в. Първоначално започва от Англия, но им и индикации от Германия, периода в, който е локализирана е от 1978 г.  до 1835 г. Романтизма е възприеман като движение, което се противопоставя на обществените процеси на времето, тук акцента е върху човека/индивида и оценяването на емоциите на човека,  предпочитанието  към тъмното и загадъчното са някои от важните характеристики на романтизма.

Името на епохата произлиза от значението, което може да се разбира като синоним на „див“ или „авантюристичен“ или „популярен“ През XVII век литературните произведения не са написани на латински език, а на език наричан „романси“. Писателите през тази епоха се ориентират  към традициите, тъй като те им се виждат  по естествена.  Романтичните любовни чувства в смисъла на днешните разбирания може да бъдат съдържание на фундаментални емоционални произведения.

Характеристиките на епохата на Романтизма са бягство от развиващия се свят и връщане  към природата:

Романтичното движение се характеризира със отхвърляне на общественото развитие, като това може да се приеме, като бягството действителността.

Бягството на самите романтици може да се осъществи по два начина:

От една страна да бъде цитирано „Завръщането към природата“, като противоположност на съществуването на градовете, което се приема като неестествено или дори опасно за живота на хората.

Преобразяване на средновековието:

Бягството от света може да се приема като форма на въображаемо завръщане в миналото:

В отделни случай може да бъде завръщане към Античността, но другата отправна точка е средновековието, която е по-решаваща. Така Романтизма ясно се разграничава от другите по-ранни епохи. Обръщането към други култури арабска, китайска може да се разглежда като различна тенденция, като търсене на нещо тайнствено и мистично.

Светове на мечти и фантазии:

Безпрецедентното новаторство в литературната история до този момент е създаването на един друг свят на мечти и фантазии, в този свят човекът е на  преден план. Сънищата се разбират като възможност за достигане на дълбините на душата.

    Индивидуално и субективно:

Субективното възприятие е в центъра на романтичните творби – чувствата и емоциите надделяват над разума, който сякаш е ограничен. Въпреки желанието на романтиците да изследват чувствата и емоциите, те не  се интересуват о от наука, а от опазване на тайните.

    Мотивът Нощ и Смърт :

Основният мотив на Романтизма е смъртта, която се появява в произведенията под най-различни метафори например – преходност, тайнство, невидимо отвъд духовните светове и др. явления, които намита отражение в  мотивът за смъртта.

Политическо направление:

Епохата на Романтизмът се припокрива с пробуждането на национализма в много европейски страни. В Германия и Полша Романтизма е използван като средство за популяризиране на независимостта.

 

  Автори:

  • Novalis – Новалис

  • E. T. A. Hoffman  –  Хофман

  • Joseph von Eichendorff   –  Йозеф  фон Ейхендорф

  • Alexander Puschkin   – Александър Пушкин

  • Adam Mickiewicz  – Адам Мицкевиц

  • William Blake  – Уилям Блейк

  • William Wordsworth – Уилям Уърдсуърд

  • Samuel Taylor Coleridge –  Самуел Тейлър Колридж

  • Lord Byron – Лорд Байрон

  • John Keats – Джон Кийтс

  • Mary Shelley – Мери Шели

  • Mary Shelley – Мери шели

  • Edgar Allan Poe – Едгар Алън По

Произведения:

  Идеологията на Романтизма:

Романтизма се противопоставя на предшестващата го епоха на Просвещението, Класицизма и настоящето т.е. ранната индустриализация. Предпоставки на Романтизма са Френската революция, Войните на Наполеон и индустриалната революция в Англия. Макар да има много общо с Барока, Романтизма сам по себе си е новаторски, тъй като отхвърля постиженията на класическият периоди измества фокуса от насочената  навън  сила на Барока към вътрешния свят на човека/индивида. Съвременните виждания на поета все още се възприемат като враждебни: мръсни градове, класови различия и политически сътресения, принуждават романтиците да търсят начин да избягат от реалността. Създавайки един фантастичен свят пълен с чудеса.

Различия между Романтизъм и Класика:

Класическата епоха се стреми към хармония, съвършенство и чиста мисъл, Романтизма се характеризира с липса на правила, напомнящи на епохата на Барока, които са най-силно  изразени в Германия с подчертан култ към егото на Sturm und Drang, които  проправят път на Класицизма.

Романтизма приема образа на художника като безкраен, който образ е базиран на постиженията на Класицизма и в същото време иска да остави целите на Класицизма зад гърба си. Класическата епоха търси ясно определяне на граници за постигане на хармония и умереност. Романтизма поставя напреден план въображението над формата на творбата, което води до размиването на  границите  между лирика и епос.

Центрове на развитие на Романтизма:

В различните култури Романтизма има различна степен на влияние. Романтизма се появява в Aнглия, която е първата страна засегната от  сътресенията на индустриализацията, но много скоро Германия се превръща в център на европейския Романтизъм. До голяма степен Романтизма засяга не само  Европа, а и северна Америка, един от представителите на романтичната литература в Северна Америка е Едгар Алън По, който става известен първо във Франция . По това време Франция е била като убежище за творцитена епохата: аглийсйият писател Уилям Бекфорд и полският писател Адам Мицкевич.

  Предпочитани форми от романтиците:

Благодарение на изразяването на чувства, поезията играе важна роля през епохата на Романтизма, отколкото през останалите епохи, появява се късия разказ благодарение на Едгар Алън По, който успява да наложи разказа като самостоятелен жанр. Той се смята и за създател на детективските разкази, като набляга на рационалността, което е доста необичайно за творците през тази епоха.  Германският творец Хофман е майстор на новелите, особен вид роман, който води началото си през Романтизма е готическият роман на Хорас Уолпол, който е израз на черния романтизъм. Драмата в тази епоха е в упадък, тъй като романтиците я смятат за неподходяща за изразяване на вътрешният свят на героите им.

В живописта ярка следа остава Каспар Давид Фридрих, но също така трябва да се спомене музиката, която романтиците считат за изключително важна, като и приписват способност за изразяване на вътрешните усещания, Романтичната епоха продължава до XX век.

Използвани материали: https://www.pohlw.de/literatur/epochen/romantik/