Епохата на Просвещението

1. Име нна епохата и характеристики на епохата на Просвещението
2. Ролята на изкуството
3.Известни автори
4. Известни произведения

1.Име на Епохата

Епохата на просвещението може да се разглежда на фона на буржоазното движение в Европа през XVIII в., като се смята, че първоначално движението е създадено във Франция и Англия. То се характеризира с аналитично мислене, вяра в триумфа на разума и прогресивното мислене. Това поражда ново съзнаие, което разглежда свободата като основен принцип заедно с разума.
В този контекст основните структори на управление са подставени под въпрос в полза на естественото право, което счита, че всички хора са равни по разум и права от самото си раждане. Най-яркия пример за това е Френската революция от 1789 г.
Много известни философски принципи датират от този период като например “cogito ergo sum” на Рене Декарт (“Мисля, следователно съм”) или “Имай смелостта да използваш собствения си разум!” на Имануел Кант.
В литературната история епохата на “Просвещнието” включва епохи като “Empfindsamkeit” и “Sturm und Drang”.

Понятието “Просвещение” е дифинирано от Емануел Кант за първи път през 1784. Според кант “Просвещнието е изходът на човека от от собствената му незрялост Незрялостта е неспособността дас еизползва интелекта без ръковоството на някой друг човек. Незрялостта е самонараняваща се, ако е причинена от липсата на разбиране, а решимостта и смелостта да се използват без накой да ни ръководи ! ” Кант призовава средните класи дас е еманципират и да избегнат незрелостта. Зад концепцията на Просвещението стои историческа и социалана концепция която се простира върху всички области на обществото, като политика, философия, и изкуство.

2. Характеристики на Епохата на Просвещението

Принципите на епохата на “Посвещението” намират най-голямо отражение в литературата. Моралните и философски възгледи за рационално поведение навлизат в литературата и публичната свера и достигат до широките народни маси. важни характеристики са:

Възникване на литературата : придворният поет, който пише за своите господари е замене от писатели на свободна практика, който обръщат внимание на буржоазния живот. Това ги прави незвисими, но много от тях трудно преживявали с писане, затова имали и странични занимания. Литературата се разпространила сред обикновените хора.

Разум, хуманност и полезност: идеите на просвещението се празпространявали, чрез литературата, а акцентът е върху иследванията и еманципацията. Създадени са все повече научни и литературо-теоретични съчинения, чиито демократични идеим са актуални и днес.
Поджанрове – буржоазна трагедия, буржоазна драма: драмата и театъра са едни от най-важните жанрове през Просвещението. По времето на Готхолд Ефраим Лесинг драмата се трансформита, буржоазията излиза на сцената , а героите предствят буржоазни добродетели.
Баснята възпитава: басните и притчите също били едни от важните литературни форми. Те имат за цел да поучават читателя, да въпитават морал у четящия. В баснята главни герои са животните, докато постига поучителен ефект с главни герои животните, то притчата противопоставя на фигуративно ниво фактическото, т.е. от събитията в самата приказка се правят изводи на фактическо ниво, който карат читателя да се замисли.
Буржоазен роман: от епическия герой в буржоазния роман перспективата се измества върху буржоата, като герои на романа. Кристоф Мартин Виланд поставя началото през 1766 -1767 г. със своя роман “Агатон”
Поезията: поезията през епохата на “Просвещението” се характеризира с множество и разнообразни форми, също така субективни и емоционални оди, химни, просвещенски дидактически поемии мисловна поезия.
Социално критични тенденции в литературата: стремежът на средните класи да постигнат интелектуалана свобода и да се противопоставят на опеката на аристократите води до разпространение на различни политически писания. Афоризмите са фома на сатира, те формулират поучителен девиз в няколко изреченения.
Литературна епоха Empfindsamkeit: това течение може да се отнесе към епохата на ”Просвещението” Периода в който датира е 1740-1790 г. Рационалното мислене на мислителите от Просвещението получава емоционалан форма на изразяване. Пиетизмът / пиетизмът е дума, която е съствена от латински, френски и гръцки език – франската дума piété – образувана от pietatem на латински pietas – чувство на задълженост и – -ismós от гръцки , означва стермеж към интензивно благочестие и набожност / , който е фокусиран върху личната конфронтация с Бога. Главна роля играе приятелството и близостта с природата.
Литературна епоха Sturm und Drang 1767 – 1790 се случва по време на Просвещението. Характерни черти са гениалното мислене, протест срещу чистия разум на Просвещението, идеалистично отношение към живота и любов към природата.

9. Литературна епоха Sturm und Drang 1767 – 1790 се случва по време на Просвещението. Характерни черти са гениалното мислене, протест срещу чистия разум на Просвещението, идеалистично отношение към живота и любов към природата.

3. Роля на изкуството през епохата на Просвещението

В хода на Просвещението художниците придобиват ново самочувствие, което се базира на науката. Да бъдеш художник по онова време, означава да си творец, творчеството да притежава красоата, която е скрита зад карасотата на природата. Картините ше останат свидели на времето през, което са създадени. В изкуството на Просвещението, не било задължително да се създават карасиви пейзажи , оценаката на едно произведние била освободена от пристрастия. Кант определя тази нова красоата като “целенесоченост без цел”, преценката трябва да е освободена от някакви интереси, но в същото време да носи наслада на очите Този принцип може да се обобщи, като автономност на изкуството: изкуството трябва да е в смисъл на изкуство, което не зависи от моралните ценности. Целата на този принцип да се даде свобода на художниците, да създават художествени произведения освободени от цензура. Този принцип се развива и през следващите векове и достига своя апогей през XIX в. с “L’art pour l’art” / изкуство заради изкуството/ , така се стига до противопоставянето на политически тенденции в литературата.

4. Известни Автори

Gotthold Ephraim Lessing (1729 – 1781)
Christoph Martin Wieland (1733 – 1813)
Karl Phillip Moritz (1756 – 1793)
Christian Fürchtegott Gellert (1715 – 1769)
Johann Christoph Gottsched (1700 – 1766)
Georg Christoph Lichtenberg (1742 – 1799

5. Известни произведения

„Nathan der Weise“ von Gotthold Ephraim Lessing (1779)
„Emilia Galotti“ von Gotthold Ephraim Lessing (1772)
„Geschichte des Agathon“ von Christoph Martin Wieland (1766/67)
„Anton Reiser“ von Karl Phillip Moritz (1785/86)
„Die Betschwester“ von Christian Fürchtegott Gellert (1745)
„Die zärtlichen Schwestern“ von Christian Fürchtegott Gellert (1747)
„Sterbender Cato“ von Johann Christoph Gottsched (1732)
„Versuch einer critischen Dichtkunst vor die Deutschen“ von Johann Christoph Gottsched (1730)
„Sudelbücher“ von Georg Christoph Lichtenberg (1765 – 1799)

Diverse philosophische Werke und Schriften von Kant, Montesquieu, Voltaire und Rousseau

Използвани материали:https://www.pohlw.de/literatur/epochen/aufklaerung/